Някои хора имат всичко .. без любов и са по-пусти от всякога.Други имат само любовта си и не искат нищо друго . 
Да обичаш от разстояние е може би най-прекрасния дар на живота. Защото любовта ти винаги ще е чиста и никога няма да бъде опетнена от истината за човека. Няма да е толкова удовлетворяваща естествено , но ще бъде достатъчна , за да ти докара малка усмивка сутрин или вечер .. да стопли душата ти и да ти направи чаша чай . А проблемите като различни интереси , изневяра , малки легла , малки души няма да имат значение.
Обичам .. обичам ли ? Знам , че в мен любов има и тя ме топли така силно , че ще експлодирам като Свръхнова ! А това ще е най-прекрасното избухване , защото да обичаш е да създадеш, да бъдеш, да преоткриеш себе си ! 
Нищо няма значение на този свят ,така както има значение това да си влюбен.  С любов , Десислава!! 

А после идва досадата, че всичко вече е казано и думите се повтарят до безкрайност. Идва отегчението а накрая и раздразнението от дребните ежедневни неща, как си мие зъбите, къде си оставя чорапите... Започваш да си фантазираш как ще се отървеш от него...
И всичко това е добре проучено от психолози. Затова се прави подбор за психологичска съвместимост за космическите станции и станциите в Антарктида.
А искаш ли да направиш проверка за себе си идете на палатка за един месец в планината, сами, далеч от хора. Ако издържите, значи ставате един за друг. Успех:)

Всъщност интересното е , че бяхме (е не за един месец ) , но достатъчно дълго и беше прекрасно . И не сме правили нищо освен да бъдем себе си , да опознаем душите си без да се докосваме. Да обичаш е лесно , но не е лесно да приемеш другия , но е лесно да приемеш душата си . Защото имено вечерта в планината ми показа , че или имаме еднакви души ,или идваме от една душа ,която е разделена в две тела . И тогава миенето на зъби, губенето на чорапи и такиви ежедневни неща са просто толкова незначителни ... друго е , че не винаги като намериш своята друга част от душата си оставаш с нея .И определено станциите в Антарктида не мога да ти кажат какво усещаш и как го усещаш :Д ... Успех и на теб !

какво е да обичаш до блажена загуба на сън и апетит, в пълно и непрекъснато щастие от съзнанието, че освен това си обичан. Но без сън и апетит не се живее, а от любовта се раждат деца, единственото, което може да е по-велико от любовта, защото е по-висша любов. Да обичаме децата и да прощаваме на половинките, доколкото и докогато е възможно. А, и на себе си се налага да прощаваме.

За любовта се изисква търпение и прошка, а не липса на сън и апетит . Липсата на сън и апетит е за тялото ти, а любовта е душевно изпитание, което може да влече телесното-секс, или още по - великото- любене(от което трябва да се раждат деца , за да се възпитават с любов) .

Как да обясним на младия Данте, например, че е нужно "търпение и прошка" към Беатриче? И не е ли нормално Жулиета и Ромео да забравят за храната? Ако ЛИПСАТА на сън и апетит е ЗА ТЯЛОТО, то плюскането и хъркането за душата ли са? Прави са дует Ритон, сложно нещо е любъвта...