Постинг
31.10.2016 11:10 -
Залезът е началото на изгрева на луната.
Здравейте , Приятели!
Днес ще отделя време за една много специална картина за мен наричана " Залез". Когато гледаме залеза той ни напомня за деня, който е отминал . Минутите ,които никога няма да си върнем , летят и ние чакаме следващия нов ден. Някой от нас тъгуват, други са забързани и не забелязват , а трети дори не се замислят какво изпускат пред себе си.А кой се досеща за началото на изгрева на луната? Не само слънцето има своята светлина. Макар и да е открадната , луната също свети и се опитва да пробие мрака , бори се дори по-ожесточено от слънцето , защото няма време . А тази възможност и дава Залезът .
Колкото и да е величествен и той има свой край . Умира ,за да даде начало и това е кръговратът на живота . Но каква смърт - величествена . И да не забравяме ,че Смъртта е нещо преходно и Залезът е вечен . В своята феерия ще се прероди отново и на другия ден и така 365 дни в годината. Но колко от вас се спират ,за да го погледат свикнали в ежедневието си , забравяйки за красотата на простичките неща? Нима не заслужава своите 3 минути слава? А вие не заслужавате ли своите 3 минути безплатна поезия от цветове ?
С любов, Десислава.
Днес ще отделя време за една много специална картина за мен наричана " Залез". Когато гледаме залеза той ни напомня за деня, който е отминал . Минутите ,които никога няма да си върнем , летят и ние чакаме следващия нов ден. Някой от нас тъгуват, други са забързани и не забелязват , а трети дори не се замислят какво изпускат пред себе си.А кой се досеща за началото на изгрева на луната? Не само слънцето има своята светлина. Макар и да е открадната , луната също свети и се опитва да пробие мрака , бори се дори по-ожесточено от слънцето , защото няма време . А тази възможност и дава Залезът .
Колкото и да е величествен и той има свой край . Умира ,за да даде начало и това е кръговратът на живота . Но каква смърт - величествена . И да не забравяме ,че Смъртта е нещо преходно и Залезът е вечен . В своята феерия ще се прероди отново и на другия ден и така 365 дни в годината. Но колко от вас се спират ,за да го погледат свикнали в ежедневието си , забравяйки за красотата на простичките неща? Нима не заслужава своите 3 минути слава? А вие не заслужавате ли своите 3 минути безплатна поезия от цветове ?
С любов, Десислава.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив
